Не не вярвам в чудеса,
не не вярвам в любовта.
Виждал ли си просяк, който вън кароли,
шуждивеш ти да износи.
В такъв бездонник ме превърнат, помниш
точно мен във вонзите.
И дори да боли, ти назад не дей да поглеждаш
и сърцето душата вземи, до живот ще си само ти.
И докато жив съм още, аз без теб ще скитам нощен,
ще се радвам над другите, повече ако някой посърли ми.
Ще се лъжа, ще живея и ще ме боли, но ще се смея
за преживея и тая недея.
Страх ме от Бога, страх ме от хора,
да ги лъжа не не мога.
Ще ме питат как съм от живота смашкан,
няма те и няма те.
И дори да боли, ти назад не дей да поглеждаш
и сърцето душата вземи, до живот ще си само ти.
И докато жив съм още, аз без теб ще скитам нощен,
ще се радвам над другите, повече ако някой посърли ми.
Ще се лъжа, ще живея и ще ме боли, но ще се смея
за преживея и тая недея.
Ще се лъжа, ще живея и ще ме боли, но ще се смея
за преживея и тая недея.
И дори да боли, ти назад не дей да поглеждаш
и сърцето душата вземи, до живот ще си само ти.
Ще се лъжа, ще живея и ще ме боли, но ще се смея
за преживея и тая недея.
И докато жив съм още, аз без теб ще скитам доще.
Ще се радвам на друхите, обича коняко и под хвърлини.
Ще се лъжа, ще живея и ще ме боли, но ще се смея
за преживея и тая недея.
За преживея.