Ивам да ви казвам нещо.
Бяло когато навънка е черно.
По е виновен когато ни казват,
че всичко това е модерно.
В новия свят няма ник'во завинаги,
всичко е лицемерно.
Каквото ви казват за мене,
да вярвате всичко е доступерно.
Няма любов,
аз ли да кажа,
че вече душите са празни?
Лицата намазани,
скъпо облечени,
вътре в сърцата сте грозни.
Аз ли да уча на ценности,
вече ги нямаме всички сме роби?
Нашата болезн за кеш и слава накрая ще ни погуби.
Така сме възпитани,
това сме видели,
няма на кой да се свърдим.
Сънно забисим и слабо научен,
знаете всички сме луди.
Няма любов,
болни амбиции,
това сме за еци да гоним.
Няма ли кой да се сети,
че всички накрая оставаме голи?
Няма любов, няма любов, му тръгваме до възпия,
Няма любов, няма любов, продаваме себе си,
само да бъдем велики.
Показваме лъскав живот,
а никой не вижда,
че плачеме скрити.
Няма любов,
аз ли да кажа един за друг,
че сме вредни?
Има ли смисъл в това,
люкът в душите са още скъп древни?
Няма любов,
аз ли да кажа,
че всичко тук е извама?
Няма любов,
няма да дойде някой друг да ти го дава.
Няма любов,
ако ще чакаш някой друг да донесе промяна,
новия цвят е такъв,
който по-добър може изобщо да няма.