О, братко мой, братко,
ти колко си странен, мой братко.
Опаван, лукаван, а вечно безгневен.
Най-странното нещо на тая земя.
О, братко мой, братко,
като картица живееш, мой братко.
Живееш кротко в мрака,
копаешь напред,
копаешь надолу,
заравяш се сам.
О, братко мой, братко,
като връбче си, мой братко.
Като връбче подскачеш наляво-надясно,
подскачеш,
а все не летиш.
Но страшен си, мой братко.
Страшен си, защото си много.
Не си един, два, три, ма сто.
Ти си милионер.
И как да
кажа въз, виновен ли си ти,
безгневен ти, бедняко мой.
Виновен си и ти,
пред себе си признай,
защото се търпиш до край.
О,
братко мой,
братко,
като скорпион си ти,
мой братко.
Пуще трябва да жилиш,
когато те мачкат,
а ти убиваш се сам.
Имаш зъби и ногти, мой братко.
Имаш, а живееш в стадо.
Разбираш ли сега,
като ти казвам,
че ти си най-странното нещо на тая земя?
О,
братко мой, братко, опасен си, мой братко.
Точно толкова страшен си,
както е страшен,
но гаснал вулкан.
Най-страшното е, мой братко, че не си един,
а си много.
Не си един, два, три, ма сто.
Ти си милионер.
И как да кажа аз,
виновен ли си ти,
безневен ти,
бедняко мой?
Виновен си или ти,
пред себе си признай,
защото се търпиш до край.
И как да кажа аз,
виновен ли си ти,
безневен ти,
бедняко мой?
Виновен си или ти,
пред себе си признай,
защото се търпиш до край.
Защото се търпиш до край.